Рядката монета от 1888 година, съхранява в колекцията си повече от 30 години компютърният оператор Викторио Попов от Благоевград. Благоевградчанинът събира монети от училищна възраст, сред ценностите в колекцията му е и банкнота 20 лв. от 1947 година,пише struma.bg

„Занимавах се със събиране на български монети още като петокласник, тогава разменяхме помежду си и пощенски марки, имах голяма колекция с около 100 монети, но се отказах, съхранението им през годините е трудно“, каза В. Попов.

Първият ми интерес към монетите е още в предучилищна възраст. Помня, че намерих стари монети на село в община Търговище, и тогава се запалих. После през годините като юноша също продължих, с течение на времето се отказах, но съхраних част от колекцията си. Разбира се, пазя част от тях не заради стойността им, а заради тръпката, защото такива рядко се намират.Монетата от 2 стотинки и половина влиза в обръщение през 1888 година, тя е с диаметър 15 мм и тежи 2 грама, и за мен лично е ценна. Наскоро, докато си играеше, 5-годишният ми внук я откри в шкафа, показах му и другите стари монети, радвам се, че мога да му предам такава колекция, има хора, които дори не са чували, че през годините в българските финанси е имало такива парични знаци“, каза В. Попов.


Той допълни още, че двадесетолевката е от 1947 г., тогава се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. и влизат новите, сред тях и банкнота от 20 лв., която е с два подписа. „Тези банкноти са част от нашата история и затова не трябва да губят“, заключи В. Попов.


СЛАВА ИВАНОВА

Източник:struma.bg



Докосващата среща на държавния глава с неговата учителка беше уловена от обективите на журналистическите камери.


Класната учителка на Владимир Путин дойде на рецепцията в Кремъл по случай Деня на победата.Тя бе посрещтната изключително топло и сърдечно от руският държавен глава.

Вижте видео от срещата:


На приема,Руският президент Владимир Путин се обърна с благодарност към ветераните на Великата отечествена война по време на церемониалния прием в Кремъл. Героите бяха поканени в Залата на св. Георги на Великия Кремълски дворец, замислен като Зала на Военната Слава.


В обръщението си държавният глава подчерта, че през войните врагът е победен не само от силата на технологиите и военната мощ, тъй като основното поразително оръжие е в ръцете на непреклонен, обединен народ.



Сузанита Мурад се съблече по бански и излезе на ски пистата в зимен наш курорт. С провокативна снимка насред снега тя отбеляза  своето пълнолетие и натрупа над 21 хиляди лайка и множество пожелания. 


Пандемията развали плановете и за щуро парти по повод 18-ия и рожден ден, но пък за сметка на това пловдивчанката реши да поглези сетивата си и се отдаде на СПА почивка и релакс, допълнени с големи дози червено вино. Щерката на Орхан Мурад не пропусна да благодари за всички своите приятели и фенове, които са и изпратили своите пожелания и написа:


"Благодаря ви много за страхотните пожелания!! Пожелавам ви да бъдете живи и здрави, много усмихнати и много щастливи.За съжаление обстановката не позволява големи щури партита, иначе знаете, че цяла България щеше да чете утре сутрин какво се е случило. Ще оставим щурото парти за догодина.

Със сигурност ще се постарая да го отпразнуваме всички заедно (правилото : колкото по-късно - толкова по-мръсно ще важи)

Обичам ви, пазете се! И какво да кажа повече... вече наистина няма какво да ме спре! 2021 ще бъде страхотна година за всички нас!! Вярвам в това. Хайде наздраве!!!" - гласи текста към публикацията на Сузанита в мрежата. В момента Сузанита отново е на крилете на любовта и има човек до себе си, но кой е той тя все още пази в тайна от публичното пространство. Знае се само, че тайнственият мачо е фен на татуировките, а това стана ясно от стори, което скандалната певица си беше публикувала наскоро.

Източник:trafficnews.bg



Преди сякаш хиляди години нямаше мобилни телефони и, за да се обадиш на някой трябваше да използваме само уличните телефони.

Тя бяха навсякъде и работеха почти без грешка. Е, понякога не те свързваха, с когото се надяваш, но в това им беше чарът.

Знаете ли, че по онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.



Почти всички от нас по онова време са били в такива клубове както в училище/основно, гимназия, техникум/ така и извън него. Да в началото компютрите бяха Правец-8Д, Правец-8М, Правец-8С...По-късно видяхме и Правец-16.


Ръководех такъв клуб в моето училище през далечната 1986 година, въпреки че бях в десети клас тогава. Имахме 16 компютъра, обикновено на занятията нямаше празни места. Започнахме с Правец 8, година-две по-късно ни докараха и Правец-16, но тогава вече бях в УПК и нямах време да движа и тази дейност.

Димитър Николов



На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос.Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников.


Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.


Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.


Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.


Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.


Биография:


Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).


Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.



По нормалната логика останалото население, мнозинството, бяха „правонямащи“, макар че тази дума не се употребяваше, защото при социализма всички бяха „равни“


По времето на Бай-Тошовия зрял социализъм хората бяха свикнали с постоянната оскъдица на така наречените „дефицитни стоки“ – понятие, което днес е непознато за нашия свободен пазар и на потребителите. Стоките се деляха според произхода си на „I направление“, тоест наше или чуждоземно, но социалистическо производство, и „II направление“ – стоки от капиталистическите страни, които можеха да се купят само от „Кореком”. Такава възможност имаше едно малцинство от „отговорни другари“ на ръководни партийни или държавни длъжности. Те сами се наричаха „правоимащи“. По нормалната логика останалото население, мнозинството, бяха „правонямащи“, макар че тази дума не се употребяваше, защото при социализма всички бяха „равни“.Търговското обслужване в етичен план бе непреодолим проблем: продавачките бяха надути, стояха зад щанда като мумии, без специално внимание към клиента и го „обслужваха“ с досада. Когато по официални или църковни празници по магазините се появяваха екзотични продукти, бързо се разнасяше мълва: „Знаеш ли, пуснали са портокали?“, и веднага за тях ставаха дълги опашки. Явно някой неизвестен фактор отгоре „пуща“ в търговската мрежа въпросните цитрусови плодове или друг дефицитен продукт, в това число и резервни авточасти. В много случаи снабдяването с дефицитна вещ ставаше с връзки с някой „отговорен другар“. Ако обикновен потребител попиташе някой продавач за такава стока, той отговаряше: „Всеки ден не е Великден“.



След демократичните промени нещата се промениха революционно, магазините се напълниха с отдавна мечтани cтоки, продавачките се усмихнаха и посрещаха слисания отначало клиент като желан гост. Но едновременно с изобилието частният вече пазар донесе една странна мода, която има подчертано психологическо измерение: цените не бяха закръглени, а се появи феноменът „99“. Вече няма стока с цена 100 лв., а вместо кръглата сума се мъдри 99,99 лв. И човек се пита: „Ало, подигравате ли ми се, че от 10,000 стотинки ми „отстъпвате“ 1 стотинка, т.е. нищо, и ме кандърдисвате: „Хайде бе, будала! Юруш на голямата далавера от една стотинка, побързай, да не изтървеш авантата!“. На такава подигравка старите хора казват: „Абе, ние сма алъщисали (свикнали) на всичко, ние Втора световна война изкарахме, че това ли няма да изтърпим, защото знаем две и двеста”. Щем не щем, ще се примирим и с този дар на демокрацията – феноменът „99“.


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ