Стадион Берое - Стара Загора

Усложняващата се поради пандемията обстановка днес продължава да налага промени и в обичайното ни ежедневие, и в културния и спортния живот на хората. Отменят се мероприятия, други ограничават броя на посетителите, а някои се провеждат дори и на празни стадиони. Това ме накара да се замисля за  60-те години, когато съм бил в пети-шести клас. 

Болшинството от съучениците ми се увличаха по футбола и не пропускаха мач в малкия ни град. Преди да се построи новият стадион, срещите се провеждаха на игрището до гарата, където даже нямаше и седалки или ако е имало, са били няколко оскъдни реда, и то в доста окаян вид. Това в никакъв случай не е било пречка да се поддържа местният ни отбор. Запомнил съм един едър мъжага вратар, когото наричаха Мечо, може би заради ръста му или заради атрактивните му скокове и изяви като на мечка стръвница, заради което беше обичан и подкрепян от всички,пише Ретро.бг


Малко след това бе построен и градският ни стадион и доста от приятелите ми, включително и аз, участвахме с доброволен труд, без някой да ни агитира за това.


Отминалите и предстоящи футболни срещи, съставът на отборите, критични моменти и куриози се обсъждаха от обладани до болестно състояние привърженици, които понякога стигаха и до по-сериозна саморазправа. Не бях толкова вещ по футболните въпроси, но покрай моите приятели запалянковци с удоволствие посещавах тези „високоволтови“ дискусии. Имаше няколко изявени коментатори, които не пропускаха нито ден, без да минат и да изразят компетентното си мнение на местата за тези агитки, а те бяха две – на стария пазар пред халите, където имаше тото-пункт, и на входа на кооперативния пазар, близо до стадиона.


Задължителен момент от подготовката преди всеки мач беше снабдяването с печени леблебия, слънчогледови или тиквени семки и различни реквизити в подкрепа на любимия отбор - шапки, шалчета, плакати, лозунги,кречетала, бомбички, димки и дори живи гълъби, оцветени в цветовете на отбора. Гвоздеят беше моментът, в който член на нашата агитка донесе училищния звънец и го включи за подсилване на озвучаването при един от вкараните голове по време на мач. Реакцията беше зашеметяваща, докато от седалката пред него случаен зрител не реши да стане прав, за да аплодира гола. Но се случи непредвиден инцидент. В момента на ставането беше цапардосан с пълна сила в главата от екзалтирания, размахващ до полуда огромен звънец наш приятел и в този момент мачът завърши за потърпевшия в Бърза помощ, разбира се, съпроводен от нас – с няколко шева и голяма цицина на главата. Оставям настрани болката, уплахата и изненадата от споходилия го неочакван „гръм от ясно небе“, както и ярките цветови нюанси по новата му риза. А какъв бе резултатът от мача, така и не разбрахме. По-важното беше, че всичко завърши добре, доколкото може да се каже като изход от този емоционален епизод! Понякога и футболните фенове изпадат в непредвидени ситуации, но всичко е било в името на спорта!


Нямам предвид днешното арогантно противопоставяне и стълкновения на агресивните ултраси под въздействието на алкохол и допълнителни стимулатори, които опорочават спортната идея. Не вандалствахме по улиците след мача,

не рушахме и не палехме седалките. Просто подкрепяхме изявите на нашите любимци и им се наслаждавахме истински.

 Антон Цаневски, Велико Търново


Свален израелски самолет

На 27 юли 1955 г. два изтребителя МиГ-15 са вдигнати с тревога от военното летище Доброславци. Целта им се оказва пътнически самолет „Констелейшън" на израелската компания Ел Ал. Той лети по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена и Истанбул за Тел Авив, но се отклонява от маршрута си и навлиза в българското въздушно пространство, което по това време е отворено само за полети от комунистически страни.


Близо до Петрич оръдията на двата МиГ-а поразяват авиолайнера.Машината се разбива в планината Кожух. Всички 58 човека на борда, сред които 7-членен екипаж, загиват.Трагедията става по време на един от най-напрегнатите периоди от Студената война и за съжаление далеч не е единственият подобен по света. Даже без противопоставяне с мащабите на това между СССР и САЩ, цивилни самолети могат да се окажат в мерника на една или друга враждуваща страна – трагичната участ на полет MH17 го показа твърде добре.


Ако не се подчини, свалете го!


Очевидци разказват, че повече от 15 минути двата български изтребителя кръжели около пътническия самолет, опитвали се да отклонят посоката му и да го накарат да кацне. След като командата им не била разбрана, последвала атака.



В разказите си пилотите на изтребителите Петров и Цанкийски поддържат тезата, че самолетът първо спуска колесник и задкрилки, за да им покаже, че ще изпълни заповедта за принудително кацане, но после рязко завива към Гърция.

Заповедта за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва: "Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!"


През очите на очевидец


77-годишният днес Георги Кокошинков от Старчево ясно помни катастрофата. Бил сред тютюна, когато видял самолета. ”Взривиха го и тръгва към Петрич, обаче не може да премине Беласица и прави завой над Дрангово, отива по Струма нагоре и точно над Кожух се взривява. Самите резервоари ли вътре гръмват, какво е по-точно не знам, и се дели: лявото крило отива край Мулетарово, другата част отива към Рупите.”, спомня си мъжът.


Виждайки, как самолетът дими, дядо Георги си помислил, че димът е отрова: „Тогава учехме ПВХО, противовъздушна и химическа отбрана, и мислихме да не е отровен газ този самолет, който пуска и лягаме на земята да дишаме чрез земята, да не бъдем отровени. Обаче след това се каза, че е бил самолетът, пушекът от самолета.”


Почернени фамилии и мародери


Георги Атанасов, кмет на село Рупите, където се разбива машината, казва, че за него случаят е доста мистериозен и не се знае много – материалите били засекретени.


„Идваха преди 4 години хора от Израел, потомци на загинали, които искаха да видят лобното място на близките. Имаше идея да се направи паметна плоча на загиналите, като израелското посолство щеше да поеме ангажимент за изграждането на такава.”, казва той.


Паметна плоча обаче до ден днешен не е направена. Делегацията от Израел била съпроводена от кмета на селото и очевидци на инцидента.Сред тях е и Лазар Касапов. Той разказал на роднините на загиналите какво е видял и чул по време на инцидента. Хората не спирали да плачат.Касапов разказва още, че в момета на падащите от небето парчета от самолета местните хора изпаднали в паника и хукнали да спасяват житото по полята.


Започнали и мародерствата: „Милицията дойде, ограничи района обаче през това време бяха изнесени много неща дето са имали пътниците. След това продаваха за пръв път имаше такива малки радиоапаратчета дето са джобните. (...) Ами, обрали бяха мъртъвците. Други бяха търсили злато и така нататък.”


Версии, версии, версии


Три дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия, но повечето останки от сваления самолет вече са премахнати.Причините според различни историци и източници са няколко:

Според тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно на ситни топчета, така се ражда версията за контрабанда.


Друг любопитен факт е, че сваленият самолет е бил пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил – Реджиналд Стенли Хикс, което авторитетни български авиационни историографи привеждат като аргумент, че отклонението от маршрута не е било случайно.Според други на самолета се намирал агент на израелското разузнаване „Мосад”.


Версиите са различни, но Според Израел причината за отклонението е гръмотевична буря, повредила навигационната му система. Данни обаче за такава точно в този ден няма.Докато самолетът бил със спуснати задкрилки пилотът Цанкийски фотографирал самолета от управлявания от него изтребител, но филмът е иззет за целите на разследването. След това така и не е намерен.


В печата се появява официално изявление чак на 3 август, седмица след инцидента. В него като причина за свалянето на машината се посочва нарушаване на въздушното ни пространство като правителството признава, че вероятно военновъздушните сили са действали прибързано и затова поднасят своите съболезнования на семействата на жертвите.


Израел подава и искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 г. съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за репресиране на пилотите Петров и Цанкийски, но без успех – летците не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед.


9 години по-късно България изплаща обезщетение от 8292 долара за всеки загинал.

Източник : btvnews,dariknews,nauka.bg



Една архивна снимка от 1984 година - от едно страхотно шоу на стадион "Васил Левски" - футболен мач между артисти и журналисти.

Това е отборът на Сатиричния театър - от ляво на дясно прави: Георги Калоянчев,Стоянка Мутафова, Никола Анастасов,

Георги Парцалев и Димитър Манчев, клекнал Константин Коцев...Звездите на Сатиричния театър, които разсмиваха няколко поколения...Днес те греят горе, в небесния театър...И оттам ще продължават да раждат смеха на хората с незабравимите си роли...Поклон!



 Пропуска първите 20 минути от партито, посветено на края на новия му филм " Дъщеря на Бога"в един от клубовете на Ню Йорк.

Той чакал търпеливо под дъжда, за да бъде пуснат вътре. Никой не го познал. Собственикът на клуба казал:

''Дори не знаех, че Киану стои под дъжда и чака да му бъде отворено - той не каза на никого нищо."

Той постоянно пътува с градски транспорт.

Лесно взаимодейства с бездомни хора на улицата и им помага с всичко с което може и на което е способен.

Той е само на 55 години.

Всеки ден сяда в парка и може да яде хотдог, докато седи между обикновени хора, без да се притеснява от

нищо и никого.

След заснемането на една сцена от " Матрицата ", Киану дава на всички каскадьори по един нов мотоциклет

- като признание за уменията им.

Отказва по-голямата част от хонорара си, заради заплатите за костюми и компютърни работници,

които рисуват специални ефекти в "Матрицата "и решава, че техният дял от участието в бюджета на филма

е подценен и им помага, като им дава по голямата част от неговия собствен дял!

Намалява хонорара си във филма "Адвокат на дявола ", за да има достатъчно пари, за да покани Ал Пачино.

Почти по едно и също време най-добрият му приятел починал; приятелката му загубила детето им,

а скоро след това дори загинала в катастрофа... Сестра му се разболяла тежко от левкемия. Въпреки всичко,

Киану не се пречупил: Той дарил 5 милиона долара на същата клиника, която лекувала сестра му...

Създава Фондация "Левкемия", даряваща значителна сума от всеки негов филмов хонорар."

Можеш да се родиш човек, но е трудно да се запазиш такъв...


 


Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в полите на Витоша и е част от административен район „Студентски“ на Столична община. Първоначално кварталът е проектиран като студентско градче, наречено Студентски град „Христо Ботев“. Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес, освен дом за хиляди студенти, районът е и територия, на която се намират шест престижни висши учебни заведения, четири от които са национални.



През последните години Студентски град изживява истински строителен бум, като се появяват нови жилищни, търговски, спортни и бизнес центрове. Освен с типичните за повечето квартали в София проблеми с бездомните кучета и липсата на места за паркиране, Студентски град (в някои свои части) се сблъсква с трудности, свързани с концентрираните в района многобройни питейни заведения. Въпреки това жилищният комплекс се превръща във все по-предпочитано място за живеене на млади семейства, особено в своята южна част - около Зимния дворец, Национална спортна академия и семейните общежития. В района съществуват отлични условия за спорт, разходка, забавления и др. Двете многофункционални зали Христо Ботев и Зимен дворец на спорта са домакини на редица събития през годината. В близост е и Зоологическата градина на София. Кварталът се намира в един от районите на столицата с най-чист въздух, в който по градоустройствен план не се предвижда изграждане на промишлени предприятия.

Засиленото жилищно строителство, дължащо се на благоприятното местоположение и удобна инфраструктура на квартала обаче не компенсира нуждата от действия за запазване на статута на района на Студентски град и за повишаване на престижа му като университетски център. За сметка на множеството заведения, все още липсват книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории и др. Общината се е ангажирала с оформянето на няколко кампуса, включващи общежития и площи за спорт, учение и почивка около тях. Предвижда се и изграждането на огромен парк в местността "Въртопо", както и по-лесна връзка с намиращия се наблизо квартал "Симеоново" и със Симеоновския лифт, което ще допринесе за нови възможности за разходка, спорт и за пряка връзка с Природен парк "Витоша".




Някога касите със мляко ги разнасяха по магазините преди да са отворили.Оставяха ги пред вратата и никой не пипаше,просто си стояха докато отвори магазина .Обикновено стоковата разписка за доставката  до магазина  стоеше във втората каса отгоре надолу.Ако някой искаше да вземе, преди да е отворил магазина, оставяше стотинки увити в бележка на която написваше колко бурканчета е взел.


Преди 1989 година, българската млечна промишленост се утвърждава като една от водещите в световен мащаб, особено по отношение производството на кисело мляко. Тогава държавата ни сключва договори за предоставяне лиценза за производство на българския продукт с 21 държави ­ Финландия, Япония, Франция, Германия, Швейцария, Австрия, Кипър, Сенегал, Сингапур и др. Закваската за кисело мляко, която е предмет на лицензионните договори се търгува по-скъпо, отколкото златото на световните пазари



Помните ли,че някога връщахме празните стъклени бутилки в специални пунктове за изкупуване на амбалаж и ни ги плащаха в зависимост от бутилката.


Цените бяха от 0.2 ст до 0.10 ст.-еднолитровите от безалкохолно а бирените бяха на фиксирана цена от 3 ст бройката.Като деца,често връщахме бутилки за да съберем стотинки за кино или за вкусна паста със боза в местната сладкарница.Минало незабравимо време.


Коментар от фейсбук,без редакторска намеса:


Соца мислеше за всичко! - както за Нуждите на Хората така и за Нуждите на Природата!... А днес докато всички мислят само за Пари, Печалби и Далавери всичко друго Умира!


Какви са вашите спомени:


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ