Показват се публикациите с етикет Статии-Любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии-Любопитно. Показване на всички публикации
"Черната пантера" е първият филм, който се излъчва в саудитските кина след 35 години забрана, която ще бъде отменена следващия месец, съобщава "Гардиън".

Премиерата му в Рияд се очаква на 18 април като част от сделка на американската верига AMC, която ще открие 40 кина в саудитски градове през следващите пет години.

Саудитска Арабия е имала няколко кина през 70-те години на миналия век, но духовници ги затварят във връзка с нарастващото ислямистко влияние в целия арабски регион по това време.През 2017 г. правителството заяви, че ще премахне забраната като част от амбициозните икономически и социални реформи, наложени от принц Мохамед бин Салман. Понастоящем той обикаля САЩ, търсейки инвестиции, за да разшири икономиката и да намали зависимостта от петрола.

Саудитските араби са запалените потребители на западни медии и култура. Въпреки забраната за кино, холивудските филми и последните телевизионни сериали са широко гледани и обсъждани.

Първото кино на AMC ще бъде разположено във финансовия район "Крал Абдула" в сграда, която първоначално е предназначена за симфонична концертна зала, коментира изпълнителният директор на AMC Адам Арон. Основната зала включва около 500 кожени седалки, оркестър и тераса, както и мраморни бани, допълва той. До средата на лятото ще бъдат добавени още три екрана. "Смятаме, че това ще бъде най-красивият киносалон в света", обяснява Арон.За население над 32 милиона души, повечето от които са на възраст под 30 години, Саудитска Арабия иска да създаде около 350 кина с над 2500 екрана до 2030 г.

"Възстановяването на кината ще помогне за засилване на местната икономика, като се увеличат разходите на домакинствата за развлечения и същевременно се подкрепят създаването на работни места", коментира министърът на културата Ауад Алауад.

Адам Арон допълва, че очаква същите версии на филми, показани в страни като Дубай или Кувейт, да са подходящи и за Саудитска Арабия. "Холивуд отдавна се е занимавал с чувствителността на Близкия изток и съответно е коригирал филмовия продукт", допълва той.

Източник:news.bg

Полицейски служители са се появили в киносалон в Москва, в който се е прожектирал сатиричен филм за съветския вожд Йосиф В. Сталин, което е станало в незачитане на официалната забрана на излъчването на филма от страна на руските власти, съобщава "Асошиейтед прес".

Московската полиция не е обявила целта на посещението си в кино "Пионер", но то последва предупреждението на руското културно министерство, че киното може да бъде санкционирано в съответствие със закона.

По-рано тази седмица Министерството на културата отмени разрешителното, позволяващо прожектирането в кината на филма на британския режисьор Армандо Янучи "Смъртта на Сталин", след като комунистите и други разкритикуваха филма като подигравка с руската история.

Кино "Пионер" пренебрегна решението на властите и прожектира филма от вчера насам. Излъчването на неразрешен от властите филм се наказва с глоба.

Сталин остава масово почитан в Русия, въпреки бруталните му чистки, при които са били избити милиони хора.

Той идваше от „низините“ – оттам, откъдето, всъщност, идваме почти всички.

Може би и затова имаше неукротима страст към античните мебели, старинните икони или ценните бижута, целият беше окичен с тях, като коледна елха – и сам иронизираше тази си слабост.

Покрай задочната му разправия с Калоянчев, надълго разговарях със Стоянка Мутафова, и тя ми разказа, как го увещавала да спре да трупа мебели, понеже цялото му жилище било задръстено от тях.

Обаче той винаги казвал едно и също: „В мазата има още място, нека си стоят там“.

Всъщност, искал е да каже, че на никой не му пречат – така че, да бъдат любезни да не му се бъркат в живота.

***

Ходил съм у тях, когато вече живееше на бул. „Ленин“, днешното „Цариградско шосе“, в апартамент под наем – понеже когато събрал кураж да си поиска жилище, му определили една гарсониера.

На някои артистки със съмнително дарование – огромни апартаменти, а на народния любимец – гарсониера, понеже си е сам.

„Ура“ за справедливостта.

И по този начин пак са го унижавали – и той решил, че до края на живота си ще живее под наем, и така, както смята за нужно.

***

В апартамента му на „Ленин“ цареше някаква особена атмосфера – „диаболична“, както я наричах, а той се чудеше на акъла ми.

Сега си мисля, че са го унижавали с гарсониерата не заради друго, а тъкмо защото бе народен любимец.

Те и звание му дадоха почти последен сред големите артистични имена – и Стоянка разказваше, как на всеки 24 май, докато слушал „Върви, народе възродени“, очите му винаги се насълзявали.

Това на днешните читатели няма да е много ясно, та трябва да го уточня: на 24 май даваха званията за заслуги в областта на културата и образованието, включително и на актьорското съсловие.

И всеки път все прескачаха Парцалев – някакви .урветини ставаха заслужили на не знам какво си, а той си стоеше просто Парцалев.

Народен любимец, обаче без звание.

Може би и затова Народът го обичаше – в ония години той все още имаше определена слабост към хората, които ги унижават или притискат в някаква степен, без значение дори, колко са талантливи.

***

Веднъж, според легендата, Парцалев не издържал приказките срещу себе си и рекъл на Живков: „Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, та опряхте до моя задник?“

Знам отдавна тази фраза, и никога не бих посмял да питам за истинността й самия Парцалев, но сега ми изглежда абсурдно да го е казвал.

Това би било в разрез с представата, която е искал да наложи за себе си.

***

По-интересното е друго – в онези години никой не би се сетил дори да обсъжда задника на този или онзи, хората просто си харесваха героите такива, каквито са.

А сега – прас! – отиваш и дърпаш за езика Калоянчев да каже, какъв е бил Парцалев.

И това далеч не е случайно, това се прави напълно промислено и напълно съзнателно.

Това е част от общото усилие да се самодоказват, като поругават паметта на избранниците на Съдбата.

Едно напълно ненужно занимание.

Защото – сигурно вече сте го забелязали – някои могат да говорят непрестанно и най-скандалните неща, но това съвсем няма значение за Съдбата, тя няма и да ги погледне, дори и през рамо.

***

Работа е ясна.

Сражението почти е приключило, останала е съвсем малко надежда – и съвсем близо сме до деня, в който на знамето ни трябва да бъде извезан един задник.

А в държава, в която проявяват интерес най-вече към задниците – какво пречи пък други задници да я управляват?

Нищо, разбира се.

***

Времето, все пак, понякога е и справедливо.

Поне по отношение на Парцалев.

Те се занимават със задника му – а той изглежда все по-достолепен.

Те го облепват с мръсни думи – а неговите изглеждат още по-красиви.

Те говорят за задници – а пък той едва удържа сълзите си, когато ни казва, че вече си е взел сбогом с Дон Кихон – там, край паметника му в Мадрид, понеже е разбрал, че никой няма да му позволи да излезе от амплоата/затвора му на комик.

Голям комик наистина, обаче комик, нали – друго си е да размахваш меча на Цар Шишман, примерно, на сцената на Народния театър – ах, тези мечове, които победоносно се размахват само в сънищата на българската История…

***

Какви задници, по дяволите, защо ги тикате в очите ни – какво общо имат те с нашия занаят?

Като искате толкова да се занимавате със задници – правете политически предавания, правете нещо като едновремешната „Панорама“, която беше специалист в каденето на тамян тъкмо на задниците.

Не разпалвайте и не търгувайте с най-ниските инстинкти на публиката – защото когато си все в септичната яма на живота, няма как да миришеш приятно…

Направете си новото знаме – онова със задника, но поне изчакайте още малко, докато ги няма неудобните свидетели – такива като Мутафова, например, която и на 95 години е по-жива и духовно по-витална от вас, новите знаменосци.

***

Не говорете за великите мъртъвците така, както го правят ония .айнарки от „Пуси Райъп“ – не влизайте в църквите на тези мъртъвци с кубинки, не разбутвайте с лакти почитателите им, и пр.

Не превръщайте живота и особено изкуството в някаква лудница, от която долитат само грухтене и някакви други неприятни звуци.

И после – кои пък сте вие, че да раздавате индулгенция за едни, понеже сте се цанили за техни кочияши, а пък да обругавате други – понеже дори не си представяте, какво са били, какво са изживели и какви следи са оставили във Времето.

***

След като поразказа някои неща за Парцалев, Стоянка Мутафова спомена и нещо, от което се беше най-притеснила.

Гледала в едно предаване, как някакъв участник сочно, натрапчиво-нахално и продължително се изсеквал срещу камерата.

Стоянка беше поразена от това, че са го оставили да го прави и дори сякаш му са се наслаждавали.

„О, скъпа – казах й аз, – та нали това е идеята на днешната телевизия. Изсекни се срещу публиката!“

***

Веднъж питах Парцалев, кога е разбрал, че хората го обичат.

Събличал си балтона във фоайето на един театър, неволно ударил с лакът едно детенце и то силно се разплакало.

А майка му се навела да го успокоява и рекла: „Мълчи, бе, мамо, Георги Парцалев те удари!“

„Тогава“ – отвърна той.

Източник:afera.bg

Времето не само лекува но и отчуждава, изпраща в забрава известни личности , природни явления и исторически събития. Срещу това се противопоставя човешката памет с най-различни средства в живота.


С тези редове ще се опитаме в най-обобщена форма да припомним името на една позабравена личност. Ако Кирил Господинов беше жив, щеше да отбележи по най-тържествен начин своя 75-ти рожден ден на 24 май, най-българският празник, обкръжен от най-близките си, колеги, приятели и негови почитатели.

Тази годишнина е подходящ повод да си спомним за известния кино и театрален актьор, любимец на поколенията от недалечното минало с нарицателното име „Баш майстора”.
Роден е на 24 май 1934г. в село Гроздево Провадийска община Варненска област с родители Елена и Иван. Баща му Иван е добруджанец и е подгонен от румънските власти в окупирана южна Добруджа за смелостта му да разпространява нелегално български буквари, за да се учат младите добруджанчета на българско четмо и писмо.

Съдбата отрежда на Киро да се роди на най-светлия български празник „Св. Св. Кирил и Методий” - създателите на славянската азбука и книжнина. Тогава, когато природата се събужда за нов живот, облича най-красивите си одежди, уханието на цветята, създават онази красота, която пленява човешкото въображение, повдига тяхното самочувствие, зарежда ги с такава енергия, която удвоява труда на хората и го прав красив като природата. С такова самочувствие и настроение баща му се отправя към общината да запише новия гражданин на България, да спази традицията да бъде дадени името на кръстника. Служителят в общината, който трябвало да извърши този акт, подсказал на бащата, че момчето е родено на велик ден - празника на българските апостоли Кирил и Методий, и че е добре новороденото момче да вземе името на някой от тях. Бащата се съгласява, отхвърля замисленото и избира името Кирил.

С това име Кирил Господинов влиза в историята на българския театър и кино като един от най-известните и талантливи актьори. Той получава не само името на големия апостол, но и неговия талант и призвание да радва хората, да създава такива образи, с които да ги възпитава, да се формират като добри граждани на своята родина. В този смисъл той израства като апостол приличащ на своя съименник. Детството му не е много радостно. Родителите му се грижат за него, но са принудени често да сменят местожителството си, да търсят подходящи условия за приложение на бъчварската професия на бащата.

След връщането на южна Добруджа към майка България, семейството се връща в родна Добруджа в село Търновци, близо до град Тутракан.
Кирил завършва основно образование в този град, а средно в Русе. В това училище на 16 годишна възраст играе в пиесата „Тревога” от Орлин Василев. По негово изказване тази краста да бъде актьор не го напуща до края на живота му.
В най-ранна възраст, в него се пробуждат артистични качества, които са наследство от майчиния род - най-големия вуйчо Слави и прабаба му Руса.

По природа е умен, ученолюбив , наблюдателен със силна жажда за наука. Друга работа не търси, работи в много театри и навсякъде създава силни образи. Почти всички театри в България му правят предложения, но винаги има предпочитания. През 1966г. завършва ВИТИЗ с големи материални трудности. Вечер работи по столове, а денем слуша лекции. Бил е отличен студент. Създава едни от най-силните образи в театъра и киното. Тогавашните поколения, а и по-предните и идните завинаги ще запомнят такива образи в театъра като: Гунчо от „Има смисъл да утепаме мечка”; Шабан от „Човекоядката”; Тикваря от „ Петлето”; Странджата от „Хъшове”, в киното: Алекси от „Понеделник сутрин”; Спас от „Шведски крале”; Спиро от „Тримата от запаса”; ролята в „Птици и хрътки”; Капитанът от „Не се обръщай назад”; Баш майстора от телевизионния сериал за „Баш майстора”, излъчен през периода 1974 - 1983г.

Това са образи, които са получили всеобщо признание от специалисти, негови колеги, приятели, но с най-високите оценки го удостояват зрителите, като става техен любимец завинаги, изпращащи го с бурни овации при всяко негово изпълнение.
Създава десетки положителни образи в много театри и киното. Играл е в 41 филма, в телевизионни сериали и има десетки сценични изяви. Известен е не само в България, но и в много страни от всички континенти по света. Признанието не закъснява. Признателните му съселяни, с оглед увековечаване на името му, именуват читалището на негово име. В родното село Гроздево отворил за първи път очи и поел първата глътка въздух, която му дава сили и талант за да прослави селото си и в залеза на живота си Тервел. Член е на Съюза на Българските Филмови Дейци (СБФД), орден „Кирил и Методий” - първа степен. Следват наградите:
1. Трета награда за мъжка роля в пиесата „Поглед към вековете” на театралния преглед във Велико Търново 1986г.
2. Първа награда за мъжка роля на регионален преглед на българската драма и театър Варна  1969г.
3. Трета награда за мъжка роля (Шабан) от пиесата „Човекоядката”.
4. Награда за мъжка роля (Спиро) за филма „Тримата от запаса” - Варна 1971г.
Най-голямата му награда е любовта на безбройните зрители, които ще го носят в сърцето си и ще я предават на потомството, за да остане завинаги в паметта им, а това е най-величествения паметник за Кирил Господинов във вековете.
Както винаги и този път съдбата на заслужилите хора е жестока. Той си отиде твърде рано от този свят изпитал горчивината на съдбата си в края на живота си, но в последните си мигове той изживял сладостта, че добруджанската кръв го насочи към малкото градче Тервел, което той силно обичаше, където живее най-обичното му семейство - на сестра му Маргарита и нейния съпруг Румен, които го приютяват завинаги на Тервелска земя и той ще остане приятел на това градче, а славата му на голям актьор заслужено ще прерасне в слава на град Тервел, където е неговия вечен дом.
Почивай Киро на тая благодатна Тервелска земя, която те прие в своите обятия  като знак за благодарност за твоята всеотдайност в служба на хората. Това е твоето неоценимо богатство, което ти остави на този свят. Образите, които ти създаде за радост и гордост на всички българи не само в България, но и извън нейните граници, са безсмъртни.
Вечна му памет на Баш майстора!                                                     
Петър Жеков, краевед   

Библиографска справка:
Кирил Господинов - „Баш майстора” - автор Красимир Мишев
Източник:www.ndt1.com

Първи снимачен ден на филма "Борис I". В ролята на владетеля е Стефан Данаилов. "Ламбо, няма да се правиш на звезда, предстои ни много тежка и отговорна работа...", казва режисьорът Борислав Шаралиев. "Няма да се правя - отговаря актьорът - защото аз съм си звезда..."

И е абсолютно прав. Освен че прословутият сериал "На всеки километър" го прави изключително популярен, Ламбо вече е изиграл и запомнящи се роли във филмите: "С дъх на бадеми", "Князът", "Черните ангели", "Обич", "Нона", "24 часа дъжд", "Иван Кондарев", "Юлия Вревская", "Топло", "От нищо нещо", "Дами канят", "Търновската царица" и други.

Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. На 12 години е, когато екипът на филма "Следите остават" го открива в едно училище.

"По късно някой от този екип се среща със сестра ми Росица и пита дали има брат. Да, казала тя, и при това е много способен. А аз не знаех нито едно стихотворение", признава Данаилов.

Режисьорът Петър Василев обаче е впечатлен от фото геничността на слабичкото, но много жизнено момче и дори го пробва за главната роля на Пешо. В последна сметка Стефчо Данаилов (така е изписан във финалните кадри) получава не ролята на Веселин.

Ламбо помни своя дебют в киното и с хитрината, която сам измисля по време на снимките. Когато не може да си запомни репликата, той я изписва на пясъка до камерата. "Следите остават" носи № 16 в българското соцкино и е първият детски приключенски филм.


"На всеки километър" - среща с главния противник и враг
Богдан Велински (Георги Черкелов)

След премиерата на 3 септември 1956 г. най-големите му почитатели, естествено, са децата, които започват да изграждат подобни тимуровски команди и да следят дали в квартала им няма съмнителни типове. Филмът дори е включен в училищните програми и е изучаван като пример за подражание от подрастващото поколение.

След казармата Стефан Данаилов решава да следва право. Но един ден големият актьор Иван Кондов, тогава женен за сестра му Росица Данаилова, казва: "Мани го това право бе, Стефане. От тебе ще стане чудесен артист!". Подготвя го за изпитите във ВИТИЗ и той влиза в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.

Още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и нощта". Той е хулиганът Томи, който сваля красивата Жана (Невена Коканова), но с нахалството си предизвиква гнева на инспектора (Георги Калоянчев). Томи иска да го набие, той му прилага раменно хвърляне. При един от дублите хватката е най-добра, но и най-болезнена за Стефан.

Красавец сваляч макар и работник на строеж е Ламбо и в следващия си филм "Понеделник сутрин", който е забранен за излъчване. Но това не оказва никакво влияние върху бляскавата кариера на Данаилов.

През 1967 г. завършва ВИТИЗ и е изпратен по разпределение в Пловдив, където вече се събира знаменитата трупа с Катя Паскалева, Тодор Колев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева и др. Има участие в 7 филма - освен в споменатите вече три и в "Мълчаливите пътеки", "Морето", "С дъх на бадеми" - всичките излезли на екран през 1967 г., и "Първият куриер" (1968), в който Ламбо играе първата си главна роля - на Иван Загубански - куриера на Лениновия вестник "Искра" за България.

В Пловдивския театър Стефан Данаилов репетира в две пиеси - "Уестсайдска история" на Крикор Азарян и "Дон Жуан" на Николай Поляков, които се превръщат в култови спектакли. Докато ги подготвят Ламбо получава сценария на 13-те епизода от бъдещия телевизионен сериал "На всеки километър".

Вторият режисьор на поредицата - Атанас Киряков, твърди, че не е имало кастинг за нито един от основните персонажи. Той преравя всички албуми в Киноцентъра и във ВИТИЗ, за да търсят подходящи лица. За главния герой Никола Деянов се търси млад, красив и обаятелен актьор, който да се хареса на публиката и същевременно да издържи убедително двубоя с умния и коварен полицай Богдан Велински.


Борис І

Изборът е почти сакрален, защото чрез неговия образ авторите искат да покажат израстването на комуниста революционер от гражданската война в Испания, през антифашистката съпротива във Франция, нелегалното движение и партизанската борба у нас до победата на 9.9.1944 г.

Стефан Данаилов изглежда като най-подходящ за този образ. Избира го Любомир Шарланджиев - единият от двамата режисьори на сериала. Той вече го е снимал в "С дъх на бадеми" и познава актьорските му възможности.

Ролята на Никола Деянов в "На всеки километър" поставя първата сериозна професионална дилема пред Стефан Данаилов. Когато му казват, че е одобрен за сериала, той вече има покана от Тодор Динов да играе Рафе Клинче в "Иконостасът", който те с Христо Христов ще правят по романа "Железният светилник" на Димитър Талев.

Младият актьор е поставен пред сакрален избор: ролята на възрожденския зограф Рафе Клинче или на комуниста революционер Никола Деянов. Решава да се допита до съпругата си Мария. Тя му дава много разумен съвет: решението трябва да е само лично негово, защото иначе винаги ще търси вината в някой друг. "Заложих на интуицията си, както съм правил доста често в живота си след това. И избрах Никола Деянов, главно заради предизвикателството, че ще снимам в първия голям телевизионен сериал", призна пред мене Стефан Данаилов.

Младият актьор написва трогателно писмо до режисьорите до Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, в което моли за разрешение да играе и двете си театрални роли. Двамата нямат нищо против, но тогавашният директор на Пловдивския театър Слави Генев не иска да рискува и освобождава Ламбо временно от трупата.

Макар и едва на 26-27 години, Данаилов се справя с предизвикателствата на ролята. Само веднъж се налага преснимане на вече готов материал - когато в 11-а серия "Възкръсналият мъртвец" за първи път героят се среща лице в лице с Велински. Мощното актьорско присъствие на Георги Черкелов и драматургично слабият текст за Деянов водят до победа за Велински в словесния двубой. И се пишат нови реплики.

Два пъти в 26-те серии Стефан Данаилов подлага на риск живота си. В епизода "Циганката" той играе мечкар с гъдулка. Мечката е вързана с халка за бърната, другият край на синджира е около кръста на актьора. Той свири и пее: "Видях те, видях, Миткоо войводааа", което е нишан към тикнатия зад решетките кап. Бомбов (Григор Вачков). С придърпването на синджира кара животното да се изправя на задните си лапи или да се търкаля.

Мястото е наклонено, Ламбо е в ниското, мечката е отгоре. При третия дубъл в желанието си всичко да е много истинско, той дръпа синджира по-силно. И тя, вместо да направи кълбо, се изправя с цялата си мощ срещу актьора. "Първата ми мисъл бе да бягам, но синджирът е здрав, разстоянието помежду ни по-малко от метър. Ако тогава мечката беше замахнала, щеше да ми откине главата", каза ми Стефан.

После се шегувал, че мечката спряла, защото била женска
Когато снимат серията "Хищникът", Ламбо едва не загива с мотоциклет. Трябва да мине с 500-кубикова машина с кош по стар стръмен път край язовир "Искър". Лявата му ръка е сериозно контузена и бинтована и той не може да държи здраво кормилото.


В ролята на Костадин Джупунов в "Иван Кондарев". Катя
Паскалева играе съпругата му Христина

Заради бабуна моторът подскача и тръгва към пропастта. Едва в последния момент актьорът успява да измъкне крака си от пространството между машината и коша и да скочи, а тя се преобръща и полита надолу. Всичко това става зад едни храсти, екипът зад камерата вижда само падащия мотор и всички изтръпват от ужас.

Стефан Данаилов получава статуса на филмова звезда още при излъчването на първите епизоди от първата част на сериала. Бързо става всенароден любимец. (Виж карето вдясно.) Въпреки че влиза от филм във филм, дълги години зрителите го свързват с ролята му на Деянов-Сергей. Наред с Ламбо, започват да му викат и бате Серги.

Това тежи на всеки актьор и спасението на Ламбо сякаш идва с ролята му на мошеник в "Топло" (1978) на Володя Янчев. Нещо повече, той е в отбор измамници, а другите двама са Тодор Колев - вече доказан комик, и Григор Вачков - главният му партньор от "Километрите..." И от народни любимци - изведнъж мошеници и пандизчии! Ламбо, и Гришата Вачков приемат с кеф поканата за нестандартните роли и се хвърлят с хъс в тях, за да избягат от наложената им героична щампа.

Подобна слука го спохожда и във филма "От нищо нещо". Първоначалната идея на режисьора Никола Рударов е Асен Ангелов да играе ролята на ревнивия Панчо, а Стефан Данаилов - на известния телевизионен журналист. После режисьорът сменя местата им и се получава неочаквано добър резултат.

Стефан Данаилов се вихри на воля в комедийния костюм на героя си Панчо.

Красив и простак, ревнив и красив
Див селянин, но с донжуанско излъчване. Негова е култовата реплика: "Една биволица вземе ли да яде ризи, режи й главата!"

Тодор Колев веднъж ми каза, че Ламбо има стопроцентов комедиен потенциал, за съжаление, подминат от режисьорите. Стефан вече загатна за тази струна от актьорския си инструментариум в "Топло", след това свири от сърце на нея в "Дами канят", "Маневри на петия етаж", "Карнавалът", "Испанска муха". Малко, наистина малко за таланта му.

Ако приложим холивудската мярка - колко красиви и знойни звезди е "държал в своите обятия еди-кой си знаменит актьор, Стефан Данаилов отново е без конкуренция у нас. Можем да кажем - (почти) всички български плюс доста чуждестранни красавици и няма да сгрешим. Само в "Дами канят" те са 9 (девет)! Коя от коя по-хубава.

И всяка от тях неотразимият и неуморим Яки, така се казваше героят на Ламбо, уважи по възможно най-кавалерския начин. А те всичките му се отблагодариха с любов и нежност.
Данаилов наистина е върховен в тази комедийна роля. Сигурно сте забелязали колко е различен в играта си към всяка от прелестните партньорки.

Колко органичен и рефлективен е и с каква лекота издържа на масираната конкуренция на актрисите. Само сваляческият му лаф се повтаряше, но пък винаги с ефект:

"Ти знаеш ли, че имаш страшно красиви очи?"

Веднъж попитах Иван Андонов, режисьор на "Дами канят", как се е чувствал Ламбо в компанията на толкова красиви жени и звездни актриси. "Както си беше звезда и цяла България го знаеше - отговори Иван, - Ламбо работи толкова съвестно и добре и така колегиално, че изведнъж всичките тези звезди, на които той подаде ръка във всяка една от сцените - и като инструктор, и като кавалер, и като мъж - се почувстваха страшно ухажвани и като че ли всичките до една се влюбиха в него. Той сякаш ги носеше на ръце..."


Първа роля като студент - хулиганът Томи в "Инспекторът и нощта". Партнира си с Невена
Коканова и Георги Калоянчев

Анжел Вагенщайн е сценарист на филма "Борис I" (1985). Още докато го пише, той си представя Стефан Данаилов в ролята на българския владетел. На същото мнение е и режисьорът Шаралиев. Той е актьорът, който ще пресъздаде на екрана този велик държавник така, че да бъде харесан от всички и да се превърне в символ на епохата, донесла на България покръстването и писмеността.

Художественият съвет обаче иска да има и алтернатива за княз Борис I. Малко проформа, но все пак екипът прави проби и на Коста Цонев, на Илия Добрев и на още няколко актьори. Накрая все пак е утвърден Ламбо.

Какво се случва на първия снимачен ден, ви разказах в началото. А на втория Ламбо не само закъснява, но и застава пред камерата с лице, на което са изписани следи от бурна веселяшка нощ. Бесен, Шаралиев прекъсва снимките и споделя пред екипа, че при втори подобен случай просто ще потърси друг актьор. Слава богу, че не му се налага. Според преобладаващото мнение на кинаджийското съсловие това е може би най-силната роля на актьора в цялата му кариера.

"Шаралиев нямаше грешка при избора на актьорите, не сбърка и със Стефан. Ламбо се справи блестящо както с широкия възрастов диапазон на героя си, така и с израстването му от плах и нерешителен хан до силен и мъдър владетел", каза ми операторът Венец Димитров.

В последните години Ламбо пак превзе телевизионния екран. Всъщност той никога не го е напускал за дълго време. След "На всеки километър" се снима и в сериалите "На живот и смърт" (1974), "Петимата от РМС" (1977), "Голямата игра" (1983), "Дом за нашите деца" (1987) и продълженията му "Време за път", "Не изчезващите" и "Бащи и синове", (1989), италианския "Октопод 7" и др.

Беше звездата в сериала "Стъклен дом", сега е главният герой и във "Фамилията". Силен, достолепен, убедителен изпълващ екрана. Понякога ми се струва, че по-младите актьори подлайват около него като току-що проходили палета. Нищо, нека гледат, нека се учат.
Не случайно студентите му го боготворят и го наричат Мастера...

Източник:24часа

Павел Попандов показва кутията цигари и казва култовата си реплика за цигарите „Кент“ и бонбоните „Тик-так“

Откакто Плевен има мол има и кино. Старите кина до едно хлопнаха кепенци преди години. Преди промените в Плевен работеха четири кина, собственост на „Кинефикация“. След ликвидацията на социалистическата верига за киноразпространение през 90-те години бяха регистрирани две дружества близнаци „Плевенфилм“, всяко от което претендираше да наследи активите на държавното предприятие. По-късно стана ясно, че голямата борба е за богатия пай от продажбата и отдаването под наем на недвижимите имот. Съдебните дела доведоха до ликвидацията на едно от дружествата. Сградата на кино „Москва“ в центъра на града работи като кафене. Кино „Смирненски“ беше върнато на бившите собственици, които впоследствие го продадоха на „Главболгарстрой“ и сега на на мястото й се строи модерен бизнес център. Голямото кино „Освобождение“ бе превърнато в бинго зала.

Единственото кино, което работи в 70-хилядния студентски град, е CINEMAX. От 20 години то върти лентите в някогашната зала на Дома на профсъюзите. Разполага с около 500 места и заместило затвореното след 10 ноември 1989 г. кино “Никола Калъпчиев”. Двата салона на старото кино са претърпели няколко трансформации. Големият е бил бинго зала, която сега е офис на мобилен оператор и хипермаркет. Някогашният малък салон пък е казино.

ЛОНДОН, 1977 година...Започва премиерата на "МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ"

Рицарите джедаи са избити, а цялата галактика е в ръцете на Империята. Съпротива оказва единствено малка група Бунтовници, чието единствено преимущество са откраднатите планове на най-могъщото имперско оръжие – бойната станция “Звезда на смъртта.” Задача да върне плановете и унищожи базата на бунтовниците, получава най-верният слуга на Империята – Дарт Вейдър. Плененият бунтовнически лидер принцеса Лея, е принудена да изпрати сигнал за помощ, който е уловен от обикновено селско момче на име Люк Скайуокър. 

Трудни времена настъпват за Бунтовниците. След унищожението на базата им на планетата Хот, те са жестоко преследвани и разпръснати из земите на Империята. Люк Скайуокър получава задача да намери тайнствения майстор джедай Йода из блатата на Дагоба и да научи как да използва Силата. Междувременно, Хан Соло и принцеса Лея трябва да се промъкнат в охранявания от Имперската флота Град на облаците. Напрежението се увеличава, а двубоя между Люк и злия Вейдър на финала ще доведе до разкритието на една дълго пазена тайна. 

Зрелищният финален епизод на “Междузвездни войни” отново ни среща с Люк Скайуокър и принцеса Лея. Те пътуват към Татуин, за да освободят пленения Хан Соло, затворен там от най-отвратителния престъпник на галактиката -  Джаба Хътяниня. Отново в пълен състав, Бунтовниците се съюзява с племената на Еуоките, за да продължат борбата с Имперските сили. В същото време, Императорът и Дарт Вейдър кроят планове как да примамят Люк към тъмната страна.




Актьорът не умря от СПИН, спомня си дългогодишният му приятел Петър Брезински.
Активистката на БКП и първа жена министър в историята на България Цола Драгойчева спасява от затвор големия актьор Георги Парцалев, който е осъден от комунистическата власт да лежи 20 години зад решетките, пише "България Днес"

Само преди дни, ако беше жив, комикът щеше да направи 91 години. "Аз съм късметлия. Разминавал съм се с лошотията хиляди пъти и пак съм оцелял", сподели в едно от последните си интервюта Парцалев. Прав е - съдбата често му помага в най-ужасните житейски моменти. Така се случва и през 1964 г. Тогава "народната власт" сътворява процес срещу хомосексуалистите интелектуалци на България. Арестувани са 26 души - някои от най-изявените представители на изкуството у нас.

Делото е показно и участта на обвинените за принадлежност към "сектата", която шета из Докторската градина и Централната баня, е смятана за решена. Само преди месеци стана ясно, че дълги години Георги Парцалев е бил обект на разработка на Държавна сигурност. Документът с параф от зловещото ведомство бе открит от комисията по досиетата. Между 1979 и 1983 г. гениалният ни комедиант бил атакуван с доноси, адресирани до мрачното Шесто управление на ДС. В част от пасквилите, подписани от агент "Петров" и агент "Птицата", имало данни за особените връзки на актьори. Легенди се разказват за началото на процеса срещу Парцалев и 25-те елитни интелектуалци.  

Дългогодишният приятел на актьора Петър Брезински разказва как всички седели оклюмали и се чудели дали ще отърват решетките. 

Единствено Працалев се изрепчил на мракобесната комунистическа Темида. Когато дошъл неговият ред да бъде разпитан за еднополовите си лудории, вместо да се моли за милост като останалите, той се изцепил: "Нямате ли си друга работа? Коскоджамити съдии, а се занимават с наште дупетии". Тутакси репликата му разсмяла присъстващите, а по-късно влязла и в златния фонд на българския гей фолклор. Веднага след изцепката на Парцалев да го спаси се намесила Цола Драгойчева. Като член на Политбюро на ЦК на БКП тя се застъпила за актьора и за още шест от обвинените по молба на сина си - хирурга Чавдар Драгойчев. Синът й също бил в това общество и симпатизирал на комика, били близки приятели, но не любовници. Малцина знаят, че баба Цола спасява 

Георги и заради факта, че е учил със сина й за лекар. Именно по тази причина роденият през 1925 г. в Гара Левски и завършил гимназия в Плевен младеж се озовава в столицата на България. Той овладява медицината, ала сърце юнашко не трае и се хваща с шоубизнеса, където е талантът му. Разбира се, от това печелим всички ние. Незабравими остават фантастичните роли на Парцалев в униклно смешния филм "Кит", който до днес е свръхточна характеристика на политическите и националните ни комплекси, в "Петимата от Моби дик", като чичо Манчо в класиката "С деца на море", в "Сиромашко лято", в "Тримата от запаса", както и последното му появяване в киното в "13-ата годеница на принца". 

Много повече хора обаче са го гледали в култовите тв програми и най-вече в новогодишните класики на Хачо Бояджиев и Нено Цонзаров. Когато 14 години след смъртта на великия комик се разбира, че наследилите цялото му богатство негови роднини не са платили гроба му, а трябва сестра му да бъде погребана в него, цяла България е потресена. Налага се също като на Чарли Чаплин, ала не за откуп, а със срам костите му да бъдат изнесени от "признателните сънародници", а после отново да бъдат положени. Последният мъж в живота на Георги Парцалев е икономът му Петър Брезински. Финалното им появяване заедно става на тържество за 3 март през 1987 г. "Радвам се, че преди две години делото срещу мен от роднините на Парцалев, които ме обвиниха, че съм му отмъкнал скъпоценностите, се прекрати. Оправдаха ме", сподели мъжът пред "България Днес". Днес той е щастливо женен, има деца и не иска да се пише за него. Пази Парцалев като скъп спомен в сърцето си. 

Петър е категоричен, че с очите си е видял диагнозата на Парцалев в смъртния му акт. "В него пишеше, че е починал от скоротечна левкемия. Изписаха се какви ли не глупости, че са го пребили пред градинката на "Кристал" и това го уморило, после някой идиот каза, че угаснал от СПИН. Няма такова нещо и това лесно може да се провери в Съдебна медицина. Всичко от аутопсията му е написано черно на бяло. Пацо почина от рак на кръвта, това е", завърши Петър Брезински. В ученическите си години Парцалев много обичал да ходи на кино. Знаел имената на всички артисти. Имал огромна колекция от картички на кинозвезди. Когато искал да гледа филм, а имал вечерен час, той често се преобличал като жена, за да влезе в салона. Дрехите намерил в гардероба на хазайката си. Дълго време номерът му минавал, докато не се намерили съседки, които заразпитвали коя е високата жена с воалетка, която през ден излиза от входа на блока им. Тогава Пацо спрял да се прави на жена, разказват близките му.

Източник:www.blitz.bg

„Малкълм“ (на английски: Malcolm in the Middle) е американски ситком по идея на Линууд Бумър и излъчен за пръв път по Fox от 2000 до 2006 г. Носител е на седем награди Еми.

Шоуто представя Франки Мюниц като Малкълм, третият по големина от четири, по-късно пет, а накрая шест деца в семейството. Най-големият, Франсис, е пратен във военно училище, оставяйки тримата си братя: Рийс, Малкълм и Дюи да живеят вкъщи. Малкълм е вторият по големина от тримата. Сериалът проследява Малкълм и ненормалния живот на семейството му.

Сериалът се различава от много други с това, че Малкълм разчупва стената между сцената и публиката и говори директно на зрителя. Сниман е само с една камера и не е използван нито запис на смеещи се хора, нито истинска публика в студио. Както повечето едночасови драми, този половинчасов сериал е сниман на кино лента. Шоуто бързо придобива широк зрителски интерес, започвайки с публика от 23 милиона за първия и 26 милиона за втория епизод.








Ваня Цветкова:
Най-желаната актриса на 80-те. Преминава през годините с теменужен поглед и смущаващо достойнство, а на целувките й пред камерата зрителите нямат насита. Защото, когато Ваня Цветкова целува, усещането е за полет. (В какъвто се носи героинята й от незабравимата лента на Христо Христов „Бариерата” по сценарий на Павел Вежинов). Устните на актрисата дадоха криле не само на партньора й в този филм Инокентий Смоктуновски, но и на Иван Иванов в „Лавина” и „Комбина”, „Другият наш възможен живот”, на Стойко Пеев в „Хан Аспарух”….

Мечо Пух и неговите приятели са неизчерпаем източник на мисли за живота, любовта, приятелството. И дори на пръв поглед да изглеждат наивни и забавни, те съдържат дълбок смисъл. Насладете се на 17 подбрани цитата от Мечо Пух и приятели.

1. - Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

2. - Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

3. Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

4. Какъв късметлия съм щом имам нещо, което прави сбогуването толкова трудно.

5. Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

6. Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.

7. - Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

8. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

9. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

10. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

11. Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.

12.- Кой ден сме? - Попита Пух..
-Сега е ДНЕС!! - oтговори Прасчо!
-Любимият ми ден!!! - Каза Пух...

13. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

14. Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.

15. - Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!

16. Понякога... - каза Пух - най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

17. Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в Сърцето си. Аз ще остана там завинаги..!

gnezdoto.net

Британският актьор Гордън Кей, известен с ролята си на Рене Артоа в комедийния сериал "Ало Ало", почина на 75-годишна възраст. Информацията е потвърдена от бившия агент на актьора пред BBC.


Информацията е потвърдена от бившия агент на актьора пред BBC.

Гордън Кей е роден през 1941 г., като започва актьорската си кариера още през 1969 г. в сериала "Коронейшън стрийт".

През 1982 г. той е поканен да изиграе главната роля в комедийната поредица "Ало Ало", като участва във всички 84 епизода в 10-годишната история на сериала.

Американският актьор Мигел Ферер почина от рак на 62-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис, щата Калифорния, съобщиха световните агенции.

Ферер стана известен на широката публика с участието си в популярни телевизионни сериали. Сред тях са "Морска полиция:Лос Анджелис", "Военни престъпления:Лос Анджелис, "Срещи с Джордан", "Разкази от криптата" и др.

Една от най-известните роли на актьора бе в култовия сериал "Туин пийкс", където влезе в ролята на агент от ФБР.

Ферер бе незаменим в поддържащи роли на световноизвестни продукции като  "Робокоп", "Трафик" "Смотаняци-2" и др.
Мигел Ферер 

Мигел Ферер е роден на 7 февруари 1955 г. в Санта-Моника, Калифорния, САЩ. Той бил най-големия от пет деца в семейството му, което е с корени от Пуерто Рико.


Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече – амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

На 16 януари 1957 г. в Ливърпул е открит клуб "Кавърн" (Cavern в превод "Пещерата"), където дебютира легендарната група. От февруари 1961 до август 1963 г. съставът има там 292 изяви.

Ливърпулската четворка Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар има огромно влияние в музиката и един от най-ярките феномени в световната култура през 60-те години на ХХ в.

През 1957 г. Джон Ленън, който харесвал песните на Елвис Пресли, основава групата "Куоримен" и кани в нея Пол Маккартни. През пролетта на 1958 г. за епизодични изяви, а от есента за постоянно към тях се присъединява и Джордж Харисън, приятел на Пол. Тримата начинаещи музиканти съставят гръбнака на бъдещата група.

Преименуват състава си на "Бийтълс" три години по-късно. Ринго Стар става негов барабанист през 1962 г., заменяйки Пийт Бест.

До 1960 г. музикантите са известни само в Ливърпул, а първата им изява зад граница е в Хамбург през лятото на същата година. През април 1961 г., по време на второто си посещение в Хамбург, е направен първият професионален запис на състава.

В периода 1962-1970 г. "Бийтълс" издават 12 албума, 13 мини албума и 22 сингъла. До днес са продадени над 1.3 млрд. албума на групата.

През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" поставя "Бийтълс" на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена.

Групата се разпада през 1970 г., а всичките й членове започват самостоятелни музикални кариери.

Джон Ленън е убит край дома си в Ню Йорк на 8 декември 1980 г., а Джордж Харисън умира 29 ноември 2001 г. Пол Макартни и Ринго Стар и днес продължават да творят – пишат музика и изнасят концерти.

Световният ден на "Бийтълс" е обявен от Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) на 16 януари 2001 г.

Стояна Константинова Мутафова е българска театрална и филмова актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка.

Играе в над 53 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща и? Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият и съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.
http://www.bgspomen.com/

Това е първото шоу в истинския смисъл за българския зрител. След него станаха много, но „Супер шоу Невада“ бе първото и най-култовото, само защото беше шоу-пионер за времето си. Още си спомняме черешките и колелото на късмета. Водещ беше Къци Вапцаров, а познатата ни Гала бе една от неговите асистентки. След Къци, водеща бе Ася Статева Навремето шоуто беше много забавно.

Чочо (в дясно) с Мариан Вълев 
Петър Попйорданов-Чочо остави в българското кино два рекорда, които едва ли някога ще бъдат надминати. Първият. Той се "уволнява" от НАТФИЗ със 7 (седем!) филма зад гърба си и веднага е обявен за новия се*ссимвол в киното ни.

 "Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме приеха да уча в академията. Беше като една малка кратка пътечка, след която се надявах да има магистрали, по които да вървя. Много кратък миг!..."

Това ми призна Чочо в един разговор през септември 2010 г. Завършва класа на проф. Крикор Азарян. Вторият. На кинофестивала във Варна през 1994 г. Чочо получава "Златна роза" за най-добра мъжка роля за участието си в цели 6 (шест!) филма: "Граница", "Онова нещо", "Кладенецът", "Козият рог", "Вампири таласъми" и "Сезонът на канарчетата". Дебютът на Чочо Попйорданов в киното е в серийния тв филм "Цветовете на изгрева", показан през 1987 г. Героят му се казва Емо и е арогантен младеж от банда, която търгува незаконнно с долари и авточасти. Големият му дебют всъщност е във "Вчера" в ролята на ученика Костов. Участието и постиженията на младия актьор във филма са много показателни за характера му. Той е одобрен на кастинга, но заради лошия му говор е пратен в масовките. За главните роли са избрани Христо Шопов и Георги Стайков. "Изведнъж разбрах, че това момче има по-силно присъствие от статист в класа, усетих дарбата му и реших да му дам възможност да я покаже", разказа ми в едно интервю преди години режисьорът Иван Андонов. По сценарий ролята на ученика Костов е малка.

Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образа. На филмовия фестивал във Варна през 1988 г. "Вчера" е тотално подминат от журито и критиката. Но печели категорично наградата на публиката. Следва филмът на Рангел Вълчанов "А сега накъде?". В него Чочо е един от 26 студенти в НАТФИЗ, които играят себе си, но като кандидат-студенти. Млади и амбициозни, готови на всичко и на всякакви компромоси, за да спечелят благоволението на изпитната комисия. От този филм никога няма да забравя етюда, изигран от Чочо: в спор с един от конкурентите си той се разрида неутешимо, постепенно превърна плача си в смях, който пък от сърдечен премина в зловещ. Комедийните си качества показа още в "Адио, Рио!". Главният герой във филма е един... труп Зрителят разбира, че това е трупът на чистата съвест, който се появява при всеки човек, когато по различни причини потъпква съвестта си. Появява се най-често в багажника на личните автомобили.

Чочо Попйорданов играе млад, красив и напорист стажант-следовател, който е приятел на дъщерята на семейство Стоеви, но стига до прелюбодейство с нейната мащеха (Ваня Цветкова). И го правят не къде да е, а пак в багажника на колата на Стоеви. По време на снимките сценаристът Марко Стойчев нагажда репликите на героя на Чочо към натюрела и начина му на говорене. Той чистосърдечно си признава: "Като говоря, фъфля, заеквам и забаквам..." Бързата филмова слава не главозамайва младия актьор. Той не отказва и второстепенни и дори по-малки роли. Такива са героите му Бойко в "Аз, графинята" и Пантата в "Без драскотина", където след "Вчера" отново си партнира с Георги Стайков. През 1990 г. на екран излиза един от най-хубавите любовни филми в нашето кино - "Любовното лято на един льохман" на режисьора Людмил Тодоров.

В него Чочо е Свежи, един от четиримата неразделни приятели, които прекарват чудесно лято на морето, бягайки от сивотата и скуката на всекидневието. Актьорът снима с много красивата непрофесионална актриса Нона Милева. Техни приятели от онова време определят любовта им и в живота като "изгаряща". След 1989 г. много млади български актьори напускат България. Кой заради безработица, кой заради тръпката да се пробва в чужбина. Чочо Попйорданов обаче остава. Снима се (почти) във всеки нов филм. Режисьорите искат да използват максимално таланта му и той не се щади. В "Бързо, акуратно, окончателно" (1990) е най-обикновен епизодик - човек с дини. В "Онова нещо" (1991) е последен в изписването на шестимата главни герои - Шейно. В "Тишина" (1991) е във втората главна роля - на младежа в инвалидна количка Павката. Филмът печели голямата награда "Златната роза" във Варна, както и много международни отличия. През 1994 г.

Чочо попйорданов се снима във филма "Граница", около който има доста скандали. Включително и искане на бивши гранични офицери филмът да бъде спрян от излъчване по БНТ. Героят му Попа е граничар, готов на всичко, за да оцелее. Умишлено стреля по нарушители на границата, защото за всеки убит ще получи по 10 дни отпуск. Няма как да мине без универсалния актьор и първият римейк в киното ни - "Козият рог". Във филма Чочо е в ролята на овчаря, когото режисьорът Волев от българин при Хайтов превръща в ахрянина Халил. Петър Попйорданов е с главна роля и в първия след промените от 1989 г. роден телевизионен сериал - "Дунав мост". Кани го режисьорът Иван Андонов. Играе с новоизгряващите звезди Йоана Буковска, Стефка Янорова, Христо Мутафчиев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Деян Донков и др. Последната роля на Чочо беше на Македонски в "Хъшове", последна въобще - в "Под прикритие".
24chasa.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ